[د.عبدالرحمن أقرع]

Майчинство
Ибрахим Даргути- Тунис
Превод: Д-р Абдулрахман Акра
Вечерта
Видях я да лежи на лявата си страна, кърмеше малките си. Очите й с цвят на мед бяха отворени. Малките кученца сучеха от нейните гърди и я драскаха с нокти.
Безименната кучка, която всеки ден пристигаше на нивата преди баща ми и не се връщаше, преди да се стъмни. Лаеше чуждите хора и се радваше на приятели и познати. Прекарваше нощта пред обора и лете, и зиме.
На сутринта
Видях я да лежи на лявата си страна, кърмеше малките си. Видях, че много зелени мухи да я обикаляха. Приближих се до нея и вдигнах едно от малките кученца. Млякото потече от муцунката му и то изскимтя. Пуснах го да падне, а то се върна към зърното, за да суче отново.
Пак го вдигнах и млякото отново потече от муцунката му. Зелените мухи жужаха и падаха върху тялото на мъртвата кучка.

أمومة
قصة قصيرة جدا
ابراهيم درغوثي / تونس
في المساء ،
رأيتها ممددة على جنبها الأيسر ، ترضع جراءها .
عيناها – لون العسل – مفتوحتان .
والجراء الخمسة ترضع الحليب من الضرع وتتناوش بالمخالب الصغيرة .
والكلبة نائمة على جنبها الأيسر .
كلبتنا التي لم تعرف اسما، والتي تسبق كل يوم والدي إلى الحقل، ولا تعود إلا في المساء.
تنبح على الغريب.
وتفرح بالصديق .
وتسهر قدام زريبة الحيوانات.
شتاء السنة وصيفها .
في الصباح
رأيتها ممدة على جنبها الأيسر ترضع جراءها .
ورأيت كدسا من الذباب الأخضر يحوم حولها .
اقتربت منها .
ورفعت جروا.
سال الحليب من بين شدقيه ، وهر.
تركته يسقط، فعاد إلى الثدي يمتص منه الحليب .
وعدت أرفعه، فعاد الحليب يسيل من بين شدقيه ...
وطن الذباب الأخضر ،
وحط على الكلبة الميتة .

أمومة :
ترجمها الى البلغارية: د.عبدالرحمن أقرع
بمساهمة : رادوستينا غورغييفا