Въже от мъка
Поет: Иса Адауи
Превод: Др.Абдулрахман Акра

Ще направя от мъката по теб едно въже
за да се кача към твоите мигли
И да рисувам
едно Лазоардово море
което да спи на коляно на утрото
И в което да пътуват караваните
След залеза
На ритъма на една гитара
Която все още се прегръща
С една блестяща звезда
Въпреки блясъка в очите
И въпреки ноща която
Нароцно свикна да краде
Туша от очите
за да го крие в един поглед
който може би съществува а може би не
****
Нарочно увеличих стъпките си
за да не умира разстоянието
междо сърцето ти и моето очакване
освен на ръба на на една сабя
с две острия
закачен за една горда древна палма
От хиляда години изпраща зов
За нейните врабчета за да се върнат пак
Толкова плодовита е била
И колко е дала на пътниците плода си

Забравих страха си
Че дланите ми спят на рамото на вятъра
Вятърът който разпространява моите тревоги
И в момента на клане
Той пише тайните на моята смърт
На една скала в океана
обърнах се към слънцето
за да ме предружи
че всичките изовири се пресъхнаха
трябва да се превърнат парите
толкова облаци минаха над нас
те претижих хилиди образи
и нещо от моети цветове
но моето сърце
което се губи из допките
в пясъчните хълмове
се опитва да навие реката
за да почива
и да се качва на моята лодка
за да пея.

المشاركة الأصلية كتبت بواسطة نغــــــــــم أحمد (المشاركة 124526) سلمت أناملك د.عبدالرحمن على هذه الترجمة / حقيقة قصيدة تستحق ننتظر ترجمتها للأنجليزية إن شاء الله كن بخير ودمت متألق

المشاركة الأصلية كتبت بواسطة عيسى عدوي (المشاركة 125062) أخي أبا عبدالعزيز حفظه الله ورعاه لقد غمرتني بفضلك و صادق محبتك فلك من اخيك صافي المودة ...ومليون وردة

الحبيب أبا تامر:
لك الشكر أولا لأنك أنت!
ثم جزيل الشكر على جميلة القوافي التي تبث في فضاءات أقلام سالكاً بها سبل التميز
ثم وافر الشكر على تواضعك بشري رغم أني لم أصنع الا أن أتحت المجال لأعين ىأخرى في المعمورة أن تتمتع بجمال قلمك الأخاذ لا غير.
مودة وتقدير لك لا ينضبان.